Събудих се сутринта с мисълта, че ми се ходи на работа, но не ми се работи... Дали това може да бъде възможно?
О да определено! Не се е случвало за пръв път. Наскоро дори предложих на шефа да направят работната седмица двудневна, а да плащат "малкo" повече , което определено щеше да компенсира краткостта на този нов вид работна седмица.
Да ама не както казваше милия наш журналист Петко Бочаров, ако не се лъжа...
Седмицата си остана седем дневна,  а работната такава - пет дневна... И парите бяха по-малко...но какво да се прави.

Та да... Станах, сутринта е студена и мрачна. Искрено се надявах поне слънцето да е напекло , но и това не стана. Надали ще и стане през следващите няколко месеца.:)
Зимата иде,  а с нея идва и мрака и "ведрите" настроения, макар че аз обичам зимата. Кара хората да си траят...

И все пак имаше един малък слънчев лъч, който се процеди през облаците. Завързах здраво връзките на обувките и погледнах часовник. Автобуса ми е след 5 минути, така че тръгвам. Ще се чуем скоро, а може и да се видим...знае ли някой....