Годината е 1999. Деня не помня какъв е, а датата ако не ме лъже паметта е 9-ти или 10-ти декември.
Пътуваме от Карлово към Пловдив с надежда, че ще си хванем трена за Варна колкото може по-скоро.
Празнувахме на Хубавец студентския празник и силно обезпаричени и гладни искаме да се приберем и да се наядем:) В интерес на истината не искахме изобщо да слизаме , но се наложи:) Няма как!
В групата на Шаро сме моя милост, CHOKY, Ургослав, Ифколин и Здравка.
Като начало, макар и изморени вдигнахме влакчето на главата си:) Хората с надежда гледаха прозорците на вагона дали не сме стигнали Пловдив , за да се измъкнат от нас...то да не е толкова лесно :)
Как да е - стигнахме гара Пловдив....ееех гара Пловдив и гара Варна така си приличат, защо ли не бяхме вече във Варна...сигурно щото Пловдив и Варна ги делят едни километри :)
Как да е. Слязохме и започнахме да се оглеждаме за нещо за ядене, само че проблема беше, че искахме ако може да е за без пари това ядене, защото се бяхме изтърсили до край със стотинките, но както се досещате безплатни пържоли нема та почнахме да гледаме за някаква евтинийка.
Междувременно решихме да се обадим на братовчедката Ели, която по това време учеше за двукат в Пловдивския Университет. Дойде момата, но като ни видя такива мръсни, вмирисани и гнусни ни тикна в подлеца на гарата пихме по едно кайвенце заедно и тя си би камшика. И как няма да го бие...то бива то може, ама чак пък....да миришат от 55 метра... Трудно се преживява. Ама кръв какво да се прави! :)
Та така де. Видяхме родата, но стомасите къркорят ли къркорят... И решихме дружно да намерим нещо евтино и засищащо. Тръгнахме с раниците и пресякли непресякли кръстовищата след гарата засякохме едно кръчме което ни се стори благонадеждно. Спогледахме се и явно на всички ни се беше сторило така - леко занемарено, със стари ресторантски маси и покривки (клонящи към мушами)...дори нямаше табела.
Влязохме, а вътре имаше хора дето приличаха на нас - само че в работни дрехи, та решихме че сме ударили точното място. Оставихме раниците до сепартето и се настанихме. Отнякъде изскочи една лелка с престилка като на сервитйорките от времето когато бях невръстно хлапе:) Спогледахме се , но кротко си поискахме меню, за да видим естествено кое е най-евтиното и кое е в най-голямо количество, та да преценим дружно :)
Върна се како-лелята с менута и ни ги раздаде. Дружно решихме да поръчаме шкембета. Да ама не! Лелята ни заяви че шкембе няма! Е как така няма бе жена!?! Ами ей на ... няма...
Ами хубаво тогас ще го ударим на деликатеси...заръчахме си 5 супи..пилешки. И много хляб. Май десет питки заръчахме, че да компенсираме липсата на много материал с хляб.
Докато чакахме се майтапихме с това което ще хапваме и само CHOKY-то забеляза, че един чичо с бяла готварска шапка излезе някъде. След около 15-20 минути същия тоз чичо го видяхме как влетя с 5 пилешки супи, които странно защо .... бяха в найлонови торбички...
Сервитйорката се надяваше да не видим тази гледка, но просто нямаше как. Донесоха ни сюпите, гарнирани с по една празна купичка както и 16 хлебчета вместо десет. Сервитйорлката заяви, че те били за сметка на заведението :)
Наядохме се като попски детца на задушница както казваше едно време баба ми :)
Оставаха още няколко часа до влака и тях гои прекарахме клошарската по пейките на гарата!
Тази супа ще я помня винаги сигурно :) Не защото беше най-вкусната в живота ми...по-скоро защото беше и е единствената досега която са ми сервирали в найлонов плик :)