Раждаме се. Okay! Растем! Мхмм добре... Ставаме големи! Добре...
И какво после?
После ли? Ами после е гърч! Надали някой е чул майка си или баща си като са му казвали да спи следобед... И като не спяхме и си мислих, че сме прецакали големите. Още от малки сме расли в някаква гадна и хипнотична заблуда... Основно прецакваме и цъкаме себе си, но лошото е, че го осъзнаваме прекалено късно.
...
Минаха години... Датата е 27-ми, месеца е март, а годината 2007-ма. часа е 5:50 сутринта! Ще се запитате от къде знам сигурно! Ами знам, защото откачения будилник ми откачи ушите от звънене... Не ми се става! Искам да спя да спя да спя.... Да ама не... Ще спиш на оня свят или да си спал докато си можел...... Предполагам, ако някой в моето положение ми каже, че му се спи така ще му отговоря...
Работим работим работим... Лишаваме се, къде за едно къде за друго, чакаме това или онова... После не си купуваме обувки, за да можем да купим на децата. Тъпотии! Нали децата в един момент ще хвръкнат така както ние изхвърчахме... И тогава какво ? Ще можем да си купим, но ще сме на по 55-60 години...(да сме живи и здрави) и ... на кой ли ще ги показваме тези обувки тогава...? Не! Не ме разбирайте погрешно нямам нищо против 60 годишните! Просто искам като стана на толкова и се обърна да видя един живот, с който се гордея... Как да го постигна? Грам идея нямам... Сигурно се разбира рецептата...малко след като умрем!
:)
Песимизъм ли?
Не просто чист и дестилиран реализъм!