Сняг...
Тихо вали, но все пак се чува. Снежинките падат една след друга. Виждам ги на предното стъкло.
Бях пуснал за момент чистачките, но ги спрях. Снежинките са невероятно красиви и дори си струваше да изгася двигателя, за да ги виждам без да се топят. Формите им са същите като на картичките , които пращаме по Коледа и Нова Година...
Трудно е да асимилирам как може едно нещо да бъде с такива правилни геометрични форми и същевременно да е толкова нежно и крехко...и разбира се лесно стопимо.
Поглеждам часовника и виждам как времето напредва. Струва си да закъснея за работа. Пак пускам чистачките, за да опразня полето за новото попълнение снежинки. Те падат, а по тротоара вече има около 40 см от тях. Танцуват във въздуха и после притихват на стъклото затрупани от стотици и хиляди техни посестрими.
Време е! Завъртам ключа и парното в колата издухва топла струя към стъклото. Голяма част от тези красавици загиват още в първия миг, а другите са отнесени от чистачките. Независимо от мнoгoбройните жертви те са решили да завоюват света ни. Всичко е бяло.
Гумите изскърцват по снега и колата бавно тръгва напред...
А след мен в бурно преследване се носят множество бели Снежанки...