Днес денят е странен. Дъжда отново започна да вали... Вали така сякаш е края на ноември, вали все едно не мисли да спира!
Капките се стичат по лицето ми, но аз им се радвам. Наистина са хубави. Едни такива прозрачни и студени.
Гледам как другите хора бягат, крият се, а аз крача спокойно... Ще се намокря...? Не ме притеснява този факт и за секунда. Дори може би съм доволен. Усещам анорака си студен и мокър, може би ще изсъхне дори на гърба ми...
Масивните английски обувки не са пропуснали и капчица, стъпвам смело в локвите и правя кръгчета!
А дъжда вали, вали...