Постинг
14.01.2008 03:10 -
Писмо от една тъжна душа!
Това не е мой разказ...по-скоро е изповед за едно настроение! Публикувам го тук с риск да го изтрия, защото не съм получил разрешение за публикуването му!
Но наистина много ми хареса написаното!
"Времето сега наистина тече ужасно бързо. Това ме натъжава и ме изнервя - лутам се, а време няма. И Бог знае колко още ще се лутам. Позитивизма, който успях да си изградя през изминалата година потепенно започва да ме напуска. Търся смисъл във всичко - не знам как, но го усещам добре, нещата ми се изплъзват Кид! Някак си минават ми през пръстите и не мога да уловя момента на изтичане. Започвам вътре в себе си да усещам една празнина, която започва силно да прелива в мен. Носи ми все още твърде горещи спомени за отминали случки. Питам се къде попаднах - дали не попаднах в моя капан на сънища? И колко безгранично наивна съм в мислите си, а отвън тях, всичко останало е толкова жестоко и сурово. Оглеждам се в различните си огледала и виждам празни очи, нищо повече. Втурачвам се - не вярвам на това, което виждам. Обвзема ме чувство на отминалост, която съм усещала преди милион години. А, сега накъде? Попаднах в омагьсън кръг, който ме е оплетлал в ръцете си. По-страшното е, че усещам тази опетланост, но нямам сили да я изтръгна от себе си. Виждам сега как се свличат малки товари, а други се стоварват в ума ми. Безсилна да ги отблъсна, пътуват заедно с мен в бъдното. А, там е чисто и тихо - не искам да повличам след себе си малките светлосенки. Те нямат място там, ала как да се освободя от тях?
П.С. - не знам дали рабзра нещо от написаното. Днес съм особенна. Гледах как се разнася дима на цигарата в стаята, а отражението на очите ми потъваша в тях. Тъжна гледка."
Но наистина много ми хареса написаното!
"Времето сега наистина тече ужасно бързо. Това ме натъжава и ме изнервя - лутам се, а време няма. И Бог знае колко още ще се лутам. Позитивизма, който успях да си изградя през изминалата година потепенно започва да ме напуска. Търся смисъл във всичко - не знам как, но го усещам добре, нещата ми се изплъзват Кид! Някак си минават ми през пръстите и не мога да уловя момента на изтичане. Започвам вътре в себе си да усещам една празнина, която започва силно да прелива в мен. Носи ми все още твърде горещи спомени за отминали случки. Питам се къде попаднах - дали не попаднах в моя капан на сънища? И колко безгранично наивна съм в мислите си, а отвън тях, всичко останало е толкова жестоко и сурово. Оглеждам се в различните си огледала и виждам празни очи, нищо повече. Втурачвам се - не вярвам на това, което виждам. Обвзема ме чувство на отминалост, която съм усещала преди милион години. А, сега накъде? Попаднах в омагьсън кръг, който ме е оплетлал в ръцете си. По-страшното е, че усещам тази опетланост, но нямам сили да я изтръгна от себе си. Виждам сега как се свличат малки товари, а други се стоварват в ума ми. Безсилна да ги отблъсна, пътуват заедно с мен в бъдното. А, там е чисто и тихо - не искам да повличам след себе си малките светлосенки. Те нямат място там, ала как да се освободя от тях?
П.С. - не знам дали рабзра нещо от написаното. Днес съм особенна. Гледах как се разнася дима на цигарата в стаята, а отражението на очите ми потъваша в тях. Тъжна гледка."
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
