Постинг
11.10.2006 17:33 -
Кафе
Автор: balbi
Категория: Други
Прочетен: 2539 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2007 16:47
Прочетен: 2539 Коментари: 11 Гласове:
0
Последна промяна: 24.01.2007 16:47
Тази сутрин станах по-рано от обичайно.
часа беше 5:43. Излязох безшумно, за да не събудя половинката ми. Сумнамбулизирано атакувах банята и премижах от силната светлина след като включих лампата. Измих се бързо. Студената вода ми подейства великолепно, пуснах я да тече и наплисках лицето си още няколко пъти. Погледнах се и видях, че брадата ми е заприличала на...не не знам на какво, но на мен ми допадна. Реших и днес да не я бръсна затова се избърсах и излязох от банята доволен.
Кафеварката не беше включена, което ме доведе до извода, че снощи съм забравил да си направя кафе. Извадих кутията и още с отварянето аромата на кафяво-черното кафе ме удари право в носа. Невероятно, нямах търпение затова бързо налях вода и включих машината. Тихото цвърчене донесе ненатрапчивата, но силна и приятна миризма на прясно сварено кафе. Запалих цигарата още преди да си налея кафето в чашата. Дръпнах силно и я оставих в пепелника. Беше време да сложа малко захар и да отпия първата си глътка за деня.
Кофеина нахлу във вените ми и започна да танцува. Каква зависимост, а в същото време толкова приятно.
Отвороих вратата и излязох на верандата. Студа беше проницващ за тази октомврийска сутрин и все пак аз си взех чашата и седнах на стълбите. Отпих. Цигарата...
Огледах се и видях колко красиво е всичко наоколо. Дърветата бяха сложили новите си дрехи, бяха красиви и млади, сякаш готови да тръгнат за поредната старовремешна забава. Едно листо падна пред мен, типичната кленова форма беше обагрена в червено, нова глътка кафе...взех листото и го погледнах. Да, уж едно съвсем обикновено листо , а прави деня хубав. Взех го, спасих поне едно мъртво листо и бях щастлив. Времето напредваше...о да времето ...забравих това понятие.
Бързо скочих в дънките. Последно дръпване от смъртоносната пръчица. Последна глътка кафе.
Наметнах ризата и изскочих от къщи. Слънцето надникна през един облак и се усмихнах. Казах "обичам те" на моята любима, която беше сгушена в леглото, пратих въздушна целувка и тръгнах към спирката....в очакване на новата глътка кафе.
часа беше 5:43. Излязох безшумно, за да не събудя половинката ми. Сумнамбулизирано атакувах банята и премижах от силната светлина след като включих лампата. Измих се бързо. Студената вода ми подейства великолепно, пуснах я да тече и наплисках лицето си още няколко пъти. Погледнах се и видях, че брадата ми е заприличала на...не не знам на какво, но на мен ми допадна. Реших и днес да не я бръсна затова се избърсах и излязох от банята доволен.
Кафеварката не беше включена, което ме доведе до извода, че снощи съм забравил да си направя кафе. Извадих кутията и още с отварянето аромата на кафяво-черното кафе ме удари право в носа. Невероятно, нямах търпение затова бързо налях вода и включих машината. Тихото цвърчене донесе ненатрапчивата, но силна и приятна миризма на прясно сварено кафе. Запалих цигарата още преди да си налея кафето в чашата. Дръпнах силно и я оставих в пепелника. Беше време да сложа малко захар и да отпия първата си глътка за деня.
Кофеина нахлу във вените ми и започна да танцува. Каква зависимост, а в същото време толкова приятно.
Отвороих вратата и излязох на верандата. Студа беше проницващ за тази октомврийска сутрин и все пак аз си взех чашата и седнах на стълбите. Отпих. Цигарата...
Огледах се и видях колко красиво е всичко наоколо. Дърветата бяха сложили новите си дрехи, бяха красиви и млади, сякаш готови да тръгнат за поредната старовремешна забава. Едно листо падна пред мен, типичната кленова форма беше обагрена в червено, нова глътка кафе...взех листото и го погледнах. Да, уж едно съвсем обикновено листо , а прави деня хубав. Взех го, спасих поне едно мъртво листо и бях щастлив. Времето напредваше...о да времето ...забравих това понятие.
Бързо скочих в дънките. Последно дръпване от смъртоносната пръчица. Последна глътка кафе.
Наметнах ризата и изскочих от къщи. Слънцето надникна през един облак и се усмихнах. Казах "обичам те" на моята любима, която беше сгушена в леглото, пратих въздушна целувка и тръгнах към спирката....в очакване на новата глътка кафе.
Много ми хареса как си го написал, много хубаво.
Браво това е блог.
цитирайБраво това е блог.
Nov sym i ne znam dori kakvo to4no zna4i blog. E obqsniha mi de, no vse oshte ne moga da shvana dali ima nqkakvi standarti ili ne...
Po-skoro ne taka kato gledam i 4eta...:)
цитирайPo-skoro ne taka kato gledam i 4eta...:)
3.
анонимен -
Тука има инфо
11.10.2006 19:54
11.10.2006 19:54
доста за блоговете - http://blog.start.bg , ако ти е интересно ;-)
цитирайBlagodarya, sega shte go pregledam!
цитирай... и за идеята за Бари Уайт. :)))))
цитирайи близко.
Добре дошъл:)
цитирайДобре дошъл:)
Blagodarya za toploto posreshtane ...
Naistina sym iskal da kaja tolkova neshta, a ne sym znael za tova mqsto...dobre 4e ima dobri hora, koito me otkrehnaha za istinata!:)
цитирайNaistina sym iskal da kaja tolkova neshta, a ne sym znael za tova mqsto...dobre 4e ima dobri hora, koito me otkrehnaha za istinata!:)
Sutrin rano..i na men tvoq blog sega mi deistva kato kafe :) Bravo
цитирайRadvam se 4e vyzdejstvieto ot napisanoto e takova.
Ne sym go celil...prosto go napisah...
цитирайNe sym go celil...prosto go napisah...
готините хора се събират с готини хора ;)
цитирайVinagi e taka!
Zabelqzyl sym, 4e dori i na stranni mesta gotinite hora se privli4at kato magniti!
цитирайZabelqzyl sym, 4e dori i na stranni mesta gotinite hora se privli4at kato magniti!